Блог

Поезия и проза

ВсичкиСтиховеЕсетаРазкази

стихове · 25 септември 2026 г.

Стъпки

Чуваш стъпки по пода и питаш смутено:

Прочети→

стихове · 16 септември 2026 г.

Другият живот

Когато посред нощ умът те оплете в тънка паяжина,

Прочети→

стихове · 16 септември 2026 г.

Пъпна връв

Понякога допирам ухо до рапана,

Прочети→

разказ · 16 септември 2026 г.

Човекът с бомбе

Нямам какво да губя. Излизаме от купето и се озоваваме в празния коридор. Едно. Две. Три. Купетата остават зад нас. Внезапно човекът с бомбе се спира пред едно от тях и вдига поглед към мен.

Прочети→

стихове · 12 септември 2026 г.

Сътворението

В началото тегнеше мрак и самота, после дойде ти и озари света ми със светлина.

Прочети→

есе · 12 септември 2026 г.

Есен

Изгубена в тихата омая на есента, заслушана в нейната достолепна мистика, събирам паднали листа от земята и парченца вековна истина за кръговрата на живота.

Прочети→

есе · 12 септември 2026 г.

Теория на зависимостта

Ако допуснем, че човекът е създаден да бъде автентичен, той вероятно би трябвало да бъде приет такъв, какъвто е. Тогава къде е границата?

Прочети→

есе · 12 септември 2026 г.

Граница на пречупване

Хората вярват, че когато тялото започне да се предава, душата или духът продължават битката вместо него и често дори я печелят. Но какво се иска, за да пречупиш една душа?

Прочети→

разказ · 12 септември 2026 г.

– Създателят лъже! – чу Ева някой да шепне. – Истината е сила. Щом чу думите, кожата ѝ настръхна. Човек е само този, който сам решава кое е добро за него. Виждал съм истински хора навън. Те не знаят що е страх, не живеят в лъжа. Ти човек ли си?

Прочети→

разказ · 12 септември 2026 г.

Писмо в бутилка

Оттук разпознавам аромата по дрехите ти – на път, риба и портокали. Ти си човекът-пристанище. С нозе, внушително закотвени в сърцето на Бургаския залив, а с душата си – в свободата. Някъде отвъд топлите пясъчни плажове.

Прочети→

разказ · 12 септември 2026 г.

Стая 206

Макар и добре стилизирани, дрехите му изглеждат болезнено овехтели – с кръпки тук и там и цветове, отдавна изгубили младостта си. На масичката до него лежи изкусно събран букет от незабравки. Посред зима? За кого ли са? Очите на мъжа се губят в сянката под каскета. Решавам, че е заспал, и понечвам да си тръгна.

Прочети→

разказ · 12 септември 2026 г.

Петя на моята Петя

Ето, че се зададе – запъхтяна, с разкопчано яке, под което се виждаше разкопчан суичер, и с една развързана обувка. Можех само да гадая какво ѝ се беше случило.

Прочети→