Сътворението

В началото тегнеше мрак и самота,

после дойде ти и озари света ми със светлина.

Първият ден вдъхнахме живот на надеждата,

че всичко отново ще бъде наред.

На втория ти ми разкри душата си,

изтъкана от нежност и доброта.

Влюбих се.

На третия ден повярва в мен – заложи на човека,

който ревностно исках да бъда.

На четвъртия проявих воля,

за да докажа на теб и на себе си, че не си сгрешил,

а ти се научи на търпение.

На петия ден съмнението и страхът

срутиха пътищата помежду ни.

На шестия рискувахме гордостта си,

за да ги изградим отново.

На седмия ден спряхме за миг, за да се

насладим на това, което създадохме:

любовта биеше оглушително в гърдите ни,

а светът преливаше от красота.