Граница на пречупване

Пречупването е крах. Крахът създава пукнатини. Пукнатините нарушават цялостта, но през тях дишаме по-лесно. Тогава кои рани у нас зарастват и кои ни жигосват за вечни времена? Телесните болки, макар и наситени, имат кратък давностен срок — най-много един живот.

Като оставим настрана патетичната природа на сърцето, вярвам, че то притежава една завидна еластичност, която му позволява да оцелее дори в условията на ядрена война. Инстинктът му за самосъхранение е толкова блестящ, че за да ни позволи да обичаме отново и отново, се регенерира с помощта на времето и след поредното разбиване. То цъфти под тежестта на любовта, която го убива. Не се замисля. Понася. Защото любовта за човека е висша цел и сърцето прекрасно знае това.

За разлика от него, душата е съвсем различен механизъм. Тя е като птица. А те носят само собствените си тегла. Лекокрила и дръзка, тя трудно може да бъде пречупена. Ключът към нейната сила е в ядрото ѝ — човешкият характер. Той се изгражда с години, учи се от повтарящи се модели и промените при него се случват само осъзнато. Тоест — неочакваната външна намеса, колкото и турбулентна да е тя, вероятно ще разклати клоните на дървото, но кореновата система — личните убеждения — няма да му позволи да падне.

Хората вярват, че когато тялото започне да се предава, душата или духът продължават битката вместо него и често дори я печелят.

Но какво се иска, за да пречупиш една душа?

Иска се да е твоя. Но за теб да е сякаш чужда. За да нарушиш цялостта на душата, е нужно да познаваш добре нейните страхове и копнежи, но да не ги приемаш достатъчно насериозно. Пренебрежително да подценяваш колко ценни и съкровени са те за нея. А кой познава тайните ѝ кътчета по-добре от теб?

Душата се крепи на грижата на своя притежател към нея. На вярата, че той ще разпознае какво ѝ е нужно. Ще ѝ го даде. Забравиш ли истинските си нужди, откажеш ли си правото на щастие, започва процес на бавна, но сигурна ерозия на личността. Един ден се будиш и нещо в теб не е същото. Нещо липсва. Още не знаеш какво е, но всичко крещи, че е било важно.

Сега знаеш какво да правиш.